Когато бях на 12 години, баба ми беше освободена от вя3ница. Факт е, че тя самата не е виждала дядо ми. Той беше много далеч и след това я 6. Една вечер бабата просто не издържа и удари дядо си с нещо тежко. В съда тя не се покая, напротив, радваше се, че е загубила такъв страстен човек. Баба ми първо ме взе, попълни всички документи върху себе си. И тогава тя изгони майка ми от апартамента си с мъжа си. Не изпитвах никакви чувства към майка си. Но тя беше много привързана към баба си. Тя ме научи на всичко, много ме обичаше. Баба ми направи всичко за мен. Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да вляза в Университета на бюджетно място. И когато започнах да работя, дадох цялата заплата на баба си
Честно казано, в интер_ната ми беше много по-спокойно, отколкото у дома. Мама имаше някакво ново гадже, което нямаше да отгледа такова “дете” като мен. И майка ми ме предаде в Интернационала заради него. Веднъж годишно тя ме връщаше за няколко седмици и след това ме връщаше. Но когато бях вкъщи, постоянно летях от този човек, той можеше просто да ми помогне. Мама мълчеше. Когато бях на 12 години, баба ми беше освободена от вя3ница. Факт е, че тя самата не е виждала дядо ми. Той беше много далеч и след това я 6. Една вечер бабата просто не издържа и удари дядо си с нещо тежко. В съда тя не се покая, напротив, радваше се, че е загубила такъв страстен човек.
Баба ми първо ме взе, попълни всички документи върху себе си. И тогава тя изгони майка ми от апартамента си с мъжа си. Дори си спомням думите й: – Махай се и не се появявай повече тук. Имам предвид, нямам какво да губя. Мама я послуша и веднага изчезна някъде. Но не ми пукаше. Не изпитвах никакви чувства към майка си. Но тя беше много привързана към баба си. Тя ме научи на всичко, много ме обичаше. Баба ми направи всичко за мен. Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да вляза в Университета на бюджетно място. И когато започна работа, тя даде цялата заплата на баба си. Исках тя да не се нуждае от нищо, за да компенсира по някакъв начин благодарността си за всичко. Но тогава баба се забави.
Беше много трудно. Преди да ме види, тя пренаписа апартамента си върху мен. След това не напуснах къщата около месец. Опитах се да се примиря с това, което се случи. Но трябваше да продължа да живея, заради светлата й памет. И тогава изведнъж се появи майка ми. През годините, в които живеех с баба си, майка ми никога не ми се обади и не ме видя. Дори забравих как изглежда. И тогава се появи, но без мъжа си. Той я изостави, очакваше се. Майка ми искаше своя дял от апартамента, но аз приех характера на баба си и знаех как да отстоявам себе си. Просто изгоних майка ми, без капка съжаление. Пожелах й да намери такъв мъж, заради когото да може отново да изостави детето.
